MULTITEX.bg | Терминология

Карбон (carbon) - или т.н. въглерод, е химичен елемент, представляващ основна част от въглеродните нишки (карбонови нишки). Технологията за извличане на въглерода и превръщането му в нишка е изключително сложна и скъпа.

Въглеродни нишки (carbon fiber) - нишки, произведени от въглерод, най-често под формата на "косъм". Много нишки образуват един сноп, който най-често се съставлява от 3 хиляди нишки или 12 хиляди нишки. Точно по тази причина карбоновите платове се класифицират на 3К или 12К нишка - тези цифри показват колко нишки образуват един сноп. Обичайно по-тънките карбонови платове, например 200 или 245гр/м2, се изтъкават от 3К сноп, а по-дебелите (400 и 600гр/м2) са от 12К сноп.  Най-разпространената форма на карбонови нишки е навита на бобина и с означение 3K - това означава, че в една нишка от карбоновия плат има 3 хиляди малки "косъма". Съществуват още 6K, 12K и т.н.

Карбонов плат (carbon fiber fabric) - представлява плат, изтъкан от въглеродни нишки. Често карбоновия плат е сбъркан с карбоново фолио, което имитира известната диагонална нишка. Карбоновия плат е основия композитен материал, който се съчетава с епоксидни смоли за да се превърне в композитно изделие. Карбоновият плат се оплита по различни начини, затова съществуват над 10 различни видове карбонов плат - според оплетката си. Най-често срещаните са права плетка (plain), диагонална плетка (twill), биаксиален (+- 45 градуса или 0/90 градуса, в зависимост от посоката на нишките), триаксиален (по 3 посоки), праволинеен (unidirectional), spread-tow (нововъведение в оплетките) и много други вариации. 

Смоли (resins) - в композитната индустрия смолите се различават от тези в природата. Те биват полиестерни, винил-естерни, епоксидни, полиуретанови и други. Най-разпространи са полиестерните (съчетавани най-често с фибростъкло), епоксидните (съчетавани с карбон или кевлар) и винил-естерните. Винил-естерната смола се характеризира с химико-устойчивост и притежава характеристиките на епоксидната (здравина, якост), но не се препоръчва за употреба с карбон, тъй като не придава необходимата еластичност и твърдост.

Гелкоут (gelcoat) - гелкоута представлява гъста покривна смес, която може да бъде прозрачна или предварително оцветена. Гелкоута може да бъде полиестерен, винил-естерен или епоксиден в зависимост от предназначението му. Най-често срещаният е полиестерният, втвърдяващ се със същият втвърдител като полиестерната смола (МЕКП). Полиестерният гелкоут се използва най-често за изделия от фибростъкло. Винил-естерният гелкоут е предназначен за производство на матрици.

Въглеродни нишки (carbon fiber) - нишки, произведени от въглерод, най-често под формата на "косъм". Много нишки образуват един сноп, който най-често се съставлява от 3 хиляди нишки или 12 хиляди нишки. Точно по тази причина карбоновите платове се класифицират на 3К или 12К нишка - тези цифри показват колко нишки образуват един сноп. Обичайно по-тънките карбонови платове, например 200 или 245гр/м2, се изтъкават от 3К сноп, а по-дебелите (400 и 600гр/м2) са от 12К сноп.  Най-разпространената форма на карбонови нишки е навита на бобина и с означение 3K - това означава, че в една нишка от карбоновия плат има 3 хиляди малки "косъма". Съществуват още 6K, 12K и т.н.

Карбонов плат (carbon fiber fabric) - представлява плат, изтъкан от въглеродни нишки. Често карбоновия плат е сбъркан с карбоново фолио, което имитира известната диагонална нишка. Карбоновия плат е основия композитен материал, който се съчетава с епоксидни смоли за да се превърне в композитно изделие. Карбоновият плат се оплита по различни начини, затова съществуват над 10 различни видове карбонов плат - според оплетката си. Най-често срещаните са права плетка (plain), диагонална плетка (twill), биаксиален (+- 45 градуса или 0/90 градуса, в зависимост от посоката на нишките), триаксиален (по 3 посоки), праволинеен (unidirectional), spread-tow (нововъведение в оплетките) и много други вариации. 

Смоли (resins) - в композитната индустрия смолите се различават от тези в природата. Те биват полиестерни, винил-естерни, епоксидни, полиуретанови и други. Най-разпространи са полиестерните (съчетавани най-често с фибростъкло), епоксидните (съчетавани с карбон или кевлар) и винил-естерните. Винил-естерната смола се характеризира с химико-устойчивост и притежава характеристиките на епоксидната (здравина, якост), но не се препоръчва за употреба с карбон, тъй като не придава необходимата еластичност и твърдост.